Към началната страница.

Страх и безспокойство

 

„Като терапевт никога не се опитвам да освободя пациентите си от страх (тревога). Напротив, водя ги към дълбоката причина, която обяснява как е оправдана. Имам научната сигурност, че моят пациент не е измислил страха си, а че му е бил наложен. От кого или какво? От непознатото. Религиозният го нарича Deus absconditus, научната мисъл го определя като несъзнателно.“
К. Г. Юнг

Страхът е първична биологична реакция, защитен механизъм на човека при заплахи за физическата и психологическата му цялост. Той е неизбежен и дори полезен в определени граници. Въпреки това, страхът може да стане най-лошият ни спътник, прикривайки се в различни форми – срам, ревност, гняв, арогантност, а в крайна сметка – в страх от смъртта.

Често страхът се припокрива с тревожността, но те не са идентични. Докато страхът е свързан с реална външна заплаха, тревожността произтича от вътрешни, понякога несъзнавани, източници.

„Нашето безпокойство е резултат от древни страхове, които са навлезли в нас от ранна възраст, когато тялото започва своето формиране и духът ни приема своята идентичност.“
Р. Баталя

Произходът на страха и тревожността

Страховете и тревожността често имат оправдан произход. В детството тези реакции са били его-синтонични (подкрепящи оцеляването), но с времето могат да се разслоят и хронифицират. Тези автоматични отговори губят своята адаптивна функция и се превръщат в ограничения за нашия живот.

За да преодолеем страха, трябва да осъзнаем, че като възрастни имаме повече ресурси и способности, отколкото като деца. Осъзнаването и интегрирането на тези реакции е ключът към освобождението.

„Нека не гледаме назад с гняв или напред със страх, а наоколо със съзнание.“
Дж. Г. Търбър

Разлика между страх и безпокойство

  1. Страхът възниква при реална външна заплаха. Това са проблеми, които изискват конкретни действия или стратегии. – Например, изправени пред лъв, трябва да действаме, за да се спасим.
  2. Тревожността произтича от вътрешна, често въображаема заплаха. Тя е „страх без обект“ и изисква работа върху вътрешните ни ресурси, за да бъде преодоляна.

„Безпокойството е празнотата между начина, по който са нещата, и начина, по който мислим, че трябва да бъдат.“

Управление на страха и безпокойството

Като деца се учим да управляваме страха чрез подкрепата на емпатични родители. Когато тази функция липсва, тревожността може да се разрасне. В зряла възраст трябва да изградим отново способността си да разпознаваме и неутрализираме тези реакции чрез:

  • Осъзнаване на разликата между вътрешна и външна реалност.
  • Разграничаване на мисли и емоции от обективната реалност.
  • Укрепване на увереността в собствените ресурси.

„Смелостта не е да се противопоставиш на най-големите опасности отвън, а да се изправиш срещу най-свирепото чудовище вътре в теб.“
С. Литълуърд

Страхът от страха

Страхът от страха – т.нар. очакваща тревожност – води до хронично състояние на тревога. Това може да замъгли разума и да усили чувството за неадекватност. За да го преодолеем, трябва да приемем, че:

  • Непрекъснатото избягване на страха го засилва.
  • Изправянето пред страховете, дори малко по малко, възстановява самоувереността.

„Правейки това, чакайки сила, която вярваме, че не притежаваме, всъщност пропускаме много неща в живота.“
П. Коелю

Смелостта като път към свободата

Смелостта не е отсъствие на страх, а способността да действаме въпреки него. Приемайки страховете си и работейки върху тях, ние можем:

  • Да живеем според желанията си, а не според страховете си.
  • Да се изправяме пред предизвикателствата с увереност.
  • Да разглеждаме страха като съюзник, който ни насочва към вътрешен растеж.

„Животът се свива или разширява пропорционално на нашата смелост.“
А. Нин

Вместо да бягаме от страха, можем да се научим да го приемаме като част от себе си. Чрез смелост и съзнание можем да преминем отвъд ограниченията му и да живеем по-пълноценен живот.