„Като терапевт никога не се опитвам да освободя пациентите си от страх (тревога). Напротив, водя ги към дълбоката причина, която обяснява как е оправдана. Имам научната сигурност, че моят пациент не е измислил страха си, а че му е бил наложен. От кого или какво? От непознатото. Религиозният го нарича Deus absconditus, научната мисъл го определя като несъзнателно.“
– К. Г. Юнг
Страхът е първична биологична реакция, защитен механизъм на човека при заплахи за физическата и психологическата му цялост. Той е неизбежен и дори полезен в определени граници. Въпреки това, страхът може да стане най-лошият ни спътник, прикривайки се в различни форми – срам, ревност, гняв, арогантност, а в крайна сметка – в страх от смъртта.
Често страхът се припокрива с тревожността, но те не са идентични. Докато страхът е свързан с реална външна заплаха, тревожността произтича от вътрешни, понякога несъзнавани, източници.
„Нашето безпокойство е резултат от древни страхове, които са навлезли в нас от ранна възраст, когато тялото започва своето формиране и духът ни приема своята идентичност.“
– Р. Баталя
Страховете и тревожността често имат оправдан произход. В детството тези реакции са били его-синтонични (подкрепящи оцеляването), но с времето могат да се разслоят и хронифицират. Тези автоматични отговори губят своята адаптивна функция и се превръщат в ограничения за нашия живот.
За да преодолеем страха, трябва да осъзнаем, че като възрастни имаме повече ресурси и способности, отколкото като деца. Осъзнаването и интегрирането на тези реакции е ключът към освобождението.
„Нека не гледаме назад с гняв или напред със страх, а наоколо със съзнание.“
– Дж. Г. Търбър
„Безпокойството е празнотата между начина, по който са нещата, и начина, по който мислим, че трябва да бъдат.“
Като деца се учим да управляваме страха чрез подкрепата на емпатични родители. Когато тази функция липсва, тревожността може да се разрасне. В зряла възраст трябва да изградим отново способността си да разпознаваме и неутрализираме тези реакции чрез:
„Смелостта не е да се противопоставиш на най-големите опасности отвън, а да се изправиш срещу най-свирепото чудовище вътре в теб.“
– С. Литълуърд
Страхът от страха – т.нар. очакваща тревожност – води до хронично състояние на тревога. Това може да замъгли разума и да усили чувството за неадекватност. За да го преодолеем, трябва да приемем, че:
„Правейки това, чакайки сила, която вярваме, че не притежаваме, всъщност пропускаме много неща в живота.“
– П. Коелю
Смелостта не е отсъствие на страх, а способността да действаме въпреки него. Приемайки страховете си и работейки върху тях, ние можем:
„Животът се свива или разширява пропорционално на нашата смелост.“
– А. Нин
Вместо да бягаме от страха, можем да се научим да го приемаме като част от себе си. Чрез смелост и съзнание можем да преминем отвъд ограниченията му и да живеем по-пълноценен живот.