Понякога обаче, както е казал Сервантес: „О, памет, смъртен враг на моя покой“, спомените също ни карат да страдаме. Може да се случи в един момент да се вкопчим твърде много в конкретен спомен и да стигнем до точката на дистанциране от реалността и отговорностите си, например да изпаднем в депресия или да претърпим нервен срив. Фокусирането върху миналото и припомнянето не е проблемът. Тревожното е постоянното живеене в миналото. Това може да доведе до страх от настоящето и от предизвикателствата на живота. Вкопчването в миналото ни дава усещане за вечна сигурност, но трябва да осъзнаем, че това не е нито реалистична, нито зряла ситуация.